Техеран – персийски приключения, част II

След успешното изкачване на вулкана Дамаванд, вече сме в Техеран и ще прекараме тук няколко дни. Естествено, веднага след като се настаняваме в хотела, първото нещо е да атакуваме банята😊. Няма по-голямо удоволствие от това човек да се изкъпе с гореща вода след 6-дневно търкаляне в спални чували.

И така, започвам с това, че е желателно всеки турист, пристигнал в Иран, много бързо да забрави клишетата, с които е захранен предварително, и да се освободи от всички предразсъдъци по отношение на тази страна.

В късния следобед тръгваме на разходка из града. Горещо и задушно е, температурата е типична за август – 38 градуса. За разлика от времето, прекарано в планината, където спокойно се движехме с къси ръкави, къси панталонки и без кърпи на главите, в града аз и Боги си слагаме по един шал на главите и обличаме блузи с дълги ръкави. Подготвени сме, че докато сме в Иран ще трябва да сме облечени така. Още след няколко крачки на улицата установяваме обаче, че двете с нея сме от едни от най-облечените жени😊. Общо взето сме пó католици и от папата, както се казва. Жените, с които се разминаваме, са с доста по-къси ръкави от нашите, а кърпите на главите им са сложени така, че по-голямата част от косата им се вижда. Облечени са с дънки и цветни дрехи, всички са с грим, и то доста силен. Прави ми впечатление, че много голяма част от жените, както и някои мъже, са с лепенки на носовете, по-късно разбираме, че в последните години е бум корекцията за изправяне на носа и масово си правят пластични операции.

Тук е мястото да спомена, че всъщност жените в Иран не се смятат за подтиснати. Те представляват половината от 80 млн-то население на страната. По-голямата част от тях са работещи, образовани, владеещи по няколко езика. Докато ние сме в Иран, всички предварително уговорени гидове за градовете, които ще посетим, са жени, с изключение само на един мъж-гид в Персеполис. Няма професии, забранени за жените – дами има в полицията, някои работят като таксиметрови шофьори, има няколко жени-министри, а отскоро 44-годишна дама оглавява и националния авиопревозвач, като става главен изпълнителен директор на Иран еър. Много впечатляващ е фактът, че Иран е с изключително младо население – над 70% от хората в страната са под 30 години! Около 80% от населението изповядва шиитски ислям.

Техеран е столица на Иран от 1796 г. Въпреки че е пренаселен (близо 10 млн., а с предградията около 15 млн. души), градът е спокоен и чист, нещата се случват без бързане, напрежение и стрес. Няма боклуци по улиците, прави впечатление, че няма и просяци. Стандартът на живот е висок, а цените са ниски, средната заплата е над 500 долара. Колите са много запазени, макар че повечето са стари модели от 70-те години, има и много мотоциклети, които се промушват от всички страни. Срещат се и изключително луксозни лимузини. Хората са открити, гостоприемни и любезни, обичат да си общуват с чужденци.

В Техеран има четири летища, две от които са международни. Има много добре развито метро. Улиците са оживени, има много магазини, книжарници, както и сергии за ядки, сладолед и безалкохолни напитки.

Правим няколко-часова обиколка из улиците на града, няколко пъти си купуваме невероятно вкусен сладолед с шафран, ядки и айран с мента, който се продава навсякъде. Това е напитка, която в жегите се оказва незаменим елексир. Направо се пристрастяваме към него и всеки ден го пием с литри. Представлява леко осолен айран със смляна мента вътре, която придава невероятна свежест и вкус, а и самото мляко е много вкусно. Може би е по-точно да кажем айран с джоджен, тъй като той всъщност е вид мента (Mentha spicata) и явно в Иран използват този вид в айрана, тъй като вкусът и миризмата са на джоджен. След като се връщаме в България започваме да си го приготвяме и ние по този начин.

Вечерта намираме уютен ресторант, близо до хотела, и опитваме различни манджи в солидно количество. И без това имаме да наваксваме по няколко изгубени килограма от изкачването в планината предишните дни. Не пропускаме и вкусните десерти.

На другия ден сутринта във фоайето на хотела ни чака Фатима – тя ще ни бъде гид из Техеран. Много усмихната и приятна жена на около 50 години. Програмата ни за деня е доста натоварена. Първо се отправяме към Техеранския базар (Grand bazaar) и джамията Ал-Зайд, разположена до него.

Техеранският базар е стар, исторически пазар, който е един от най-големите в света. Разделен е на десетки коридори, с обща дължина над 10 км, като във всеки коридор се продава различен вид стока – персийски килими, бижута, злато, плодове и зеленчуци, подправки, дрехи. Базарът е с няколко входа и спокойно може да се загубиш и да прекараш часове в търсене на изход. Разхождаме се в него около час, харесваме си изключително красиви сини декоративни чинии, но решаваме, че ще си купим такива по-нататък, за да не ги разнасяме цял ден с нас.

За да влезем в джамията Ал-Зайд, аз и Боги трябва буквално да се „завием“. Джамията е разделена на мъжка и женска част, с отделни входове. Отправяме се към входа за жени, където преди да влезем ни дават „завивките“😊, а Митко влиза през входа за мъже. Джамията е много красива, с пищни мозайки, огледални орнаменти и уникални витражи.

След Техеранския базар и джамията Ал-Зайд, продължаваме към двореца Гюлестан. Това е дворцов комплекс, изграден през 16 век, който е бивша резиденция на персийския шах. Името Гюлестан означава „място (градина) на розите“. Дворецът е превърнат в музей, който включва около 20 сгради с красиви зали и експозиции, разположени около голяма градина. В миналото коронациите на шаховете на Иран се извършват в т.нар. Мраморната тронна зала на двореца. Други сгради от комплекса са Археологическият музей, Залата със скъпоценностите, Музеят на фотографията, Галерията с портретите, Картинната галерия и Павилионът Шамс-ул-Еманех.

След двореца Гюлестан Фатима ни повежда към Националния исторически музей. Той се състои от два комплекса – първият е Музей на Древен Иран, създаден през 1937 г., и вторият – Музей на ислямската ера, отворен през 1972 г.

Влизаме в секцията с експонатите от Древен Иран. Състои се от три зали. Един от най-интересните експонати е известният Солен мъж. Тялото му е намерено през 1993 г. в подземна солна мина, където се е запазило в продължение на 17 века. Мъжът е 37 годишен, с височина 175 см. Има счупвания по черепа, които говорят, че смъртта му е причинена от силни удари и вероятно е убит. До тялото са намерени инструменти, които мъжът е ползвал приживе.

Музеят на ислямската ера е на три етажа, с богати колекции от текстил, керамични съдове, платна с калиграфски текстове, различни произведения на изкуството от ислямската епоха.

Вече е ранният следобед, жегата ни е напекла сериозно и имаме нужда от малко почивка, преди да продължим с обиколката. Харесваме малък ресторант и спираме за обяд в него. Храната е много вкусна, но учудващо за мен, почти всяко ястие се сервира с ориз с подправки. Разбира се, не пропускаме и любимия ни айран с мента (джоджен).

След като хапваме, продължаваме към двореца Саадабад, който в момента също е музей. Построен е в началото на 20-ти век и включва музеи, галерии, улици, както и над 180 хектара гора. През 20-те години на 20 век в двореца Саадабад живее шах Реза Пахлави, а през 1970 г. се настанява синът му Мохаммад Реза Пахлави. След Ислямската революция от 1979 г. дворецът е превърнат в музей.

Един от дворците в комплекса е на майката на шаха. Той е затворен за посетители и се използва като резиденция за чуждестранните делегати, които са на официални посещения в Иран.

На 8 юли 1937 г. в двореца Саадабад е подписан известният Саадабатски пакт, чрез който се създава Близкоизточната Антанта – политически блок, включващ Иран, Ирак, Афганистан и Турция.

В момента в непосредствена близост до комплекса се намира настоящата резиденция на президента на Иран.

Обиколката за деня е към края си. На връщане към хотела минаваме през внушителната кула Азади – един от символите на иранската столица. Името Азади означава свобода. Кулата е построена през 1973 г. по случай 2500-годишнина на Персийската империя.