Техеран – персийски приключения, част II

След успешното изкачване на вулкана Дамаванд, вече сме в Техеран и ще прекараме тук няколко дни. Естествено, веднага след като се настаняваме в хотела, първото нещо е да атакуваме банята😊. Няма по-голямо удоволствие от това човек да се изкъпе с гореща вода след 6-дневно търкаляне в спални чували.

И така, започвам с това, че е желателно всеки турист, пристигнал в Иран, много бързо да забрави клишетата, с които е захранен предварително, и да се освободи от всички предразсъдъци по отношение на тази страна.

1

В късния следобед тръгваме на разходка из града. Горещо и задушно е, температурата е типична за август – 38 градуса. За разлика от времето, прекарано в планината, където спокойно се движехме с къси ръкави, къси панталонки и без кърпи на главите, в града аз и Боги си слагаме по един шал на главите и обличаме блузи с дълги ръкави. Подготвени сме, че докато сме в Иран ще трябва да сме облечени така. Още след няколко крачки на улицата установяваме обаче, че двете с нея сме от едни от най-облечените жени😊. Общо взето сме пó католици и от папата, както се казва. Жените, с които се разминаваме, са с доста по-къси ръкави от нашите, а кърпите на главите им са сложени така, че по-голямата част от косата им се вижда. Облечени са с дънки и цветни дрехи, всички са с грим, и то доста силен. Прави ми впечатление, че много голяма част от жените, както и някои мъже, са с лепенки на носовете, по-късно разбираме, че в последните години е бум корекцията за изправяне на носа и масово си правят пластични операции.

Тук е мястото да спомена, че всъщност жените в Иран не се смятат за подтиснати. Те представляват половината от 80 млн-то население на страната. По-голямата част от тях са работещи, образовани, владеещи по няколко езика. Докато ние сме в Иран, всички предварително уговорени гидове за градовете, които ще посетим, са жени, с изключение само на един мъж-гид в Персеполис. Няма професии, забранени за жените – дами има в полицията, някои работят като таксиметрови шофьори, има няколко жени-министри, а отскоро 44-годишна дама оглавява и националния авиопревозвач, като става главен изпълнителен директор на Иран еър. Много впечатляващ е фактът, че Иран е с изключително младо население – над 70% от хората в страната са под 30 години! Около 80% от населението изповядва шиитски ислям.

Техеран е столица на Иран от 1796 г. Въпреки че е пренаселен (близо 10 млн., а с предградията около 15 млн. души), градът е спокоен и чист, нещата се случват без бързане, напрежение и стрес. Няма боклуци по улиците, прави впечатление, че няма и просяци. Стандартът на живот е висок, а цените са ниски, средната заплата е над 500 долара. Колите са много запазени, макар че повечето са стари модели от 70-те години, има и много мотоциклети, които се промушват от всички страни. Срещат се и изключително луксозни лимузини. Хората са открити, гостоприемни и любезни, обичат да си общуват с чужденци.

В Техеран има четири летища, две от които са международни. Има много добре развито метро. Улиците са оживени, има много магазини, книжарници, както и сергии за ядки, сладолед и безалкохолни напитки.

2
Техеран
3
Техеран
3-1
Билборд в подкрепа на Йемен
4
Техеран
5
Техеран

6

7
Театрален афиш в Техеран
8
Интересен начин за реклама – брошурите са залепени на тротоарните плочки, за да предизвикват интерес у хората, докато ходят и си гледат в краката😊

Правим няколко-часова обиколка из улиците на града, няколко пъти си купуваме невероятно вкусен сладолед с шафран, ядки и айран с мента, който се продава навсякъде. Това е напитка, която в жегите се оказва незаменим елексир. Направо се пристрастяваме към него и всеки ден го пием с литри. Представлява леко осолен айран със смляна мента вътре, която придава невероятна свежест и вкус, а и самото мляко е много вкусно. Може би е по-точно да кажем айран с джоджен, тъй като той всъщност е вид мента (Mentha spicata) и явно в Иран използват този вид в айрана, тъй като вкусът и миризмата са на джоджен. След като се връщаме в България започваме да си го приготвяме и ние по този начин.

9

10

11

12

13

14

15

16
Интересна комбинация, макар и не много съвместима в реалния живот

Вечерта намираме уютен ресторант, близо до хотела, и опитваме различни манджи в солидно количество. И без това имаме да наваксваме по няколко изгубени килограма от изкачването в планината предишните дни. Не пропускаме и вкусните десерти.

На другия ден сутринта във фоайето на хотела ни чака Фатима – тя ще ни бъде гид из Техеран. Много усмихната и приятна жена на около 50 години. Програмата ни за деня е доста натоварена. Първо се отправяме към Техеранския базар (Grand bazaar) и джамията Ал-Зайд, разположена до него.

Техеранският базар е стар, исторически пазар, който е един от най-големите в света. Разделен е на десетки коридори, с обща дължина над 10 км, като във всеки коридор се продава различен вид стока – персийски килими, бижута, злато, плодове и зеленчуци, подправки, дрехи. Базарът е с няколко входа и спокойно може да се загубиш и да прекараш часове в търсене на изход. Разхождаме се в него около час, харесваме си изключително красиви сини декоративни чинии, но решаваме, че ще си купим такива по-нататък, за да не ги разнасяме цял ден с нас.

За да влезем в джамията Ал-Зайд, аз и Боги трябва буквално да се „завием“. Джамията е разделена на мъжка и женска част, с отделни входове. Отправяме се към входа за жени, където преди да влезем ни дават „завивките“😊, а Митко влиза през входа за мъже. Джамията е много красива, с пищни мозайки, огледални орнаменти и уникални витражи.

17
Техеранският базар
18
Готова за влизане в джамията ал-Зайд😊

19

След Техеранския базар и джамията Ал-Зайд, продължаваме към двореца Гюлестан. Това е дворцов комплекс, изграден през 16 век, който е бивша резиденция на персийския шах. Името Гюлестан означава „място (градина) на розите“. Дворецът е превърнат в музей, който включва около 20 сгради с красиви зали и експозиции, разположени около голяма градина. В миналото коронациите на шаховете на Иран се извършват в т.нар. Мраморната тронна зала на двореца. Други сгради от комплекса са Археологическият музей, Залата със скъпоценностите, Музеят на фотографията, Галерията с портретите, Картинната галерия и Павилионът Шамс-ул-Еманех.

20
Дворецът Гюлестан
21
Дворецът Гюлестан
22
Дворецът Гюлестан
23
Дворецът Гюлестан
24
Дворецът Гюлестан
25
Дворецът Гюлестан
26
Дворецът Гюлестан
27
Дворецът Гюлестан

28

След двореца Гюлестан Фатима ни повежда към Националния исторически музей. Той се състои от два комплекса – първият е Музей на Древен Иран, създаден през 1937 г., и вторият – Музей на ислямската ера, отворен през 1972 г.

29
Фатима ни разказва историята на Иран на входа на музея

Влизаме в секцията с експонатите от Древен Иран. Състои се от три зали. Един от най-интересните експонати е известният Солен мъж. Тялото му е намерено през 1993 г. в подземна солна мина, където се е запазило в продължение на 17 века. Мъжът е 37 годишен, с височина 175 см. Има счупвания по черепа, които говорят, че смъртта му е причинена от силни удари и вероятно е убит. До тялото са намерени инструменти, които мъжът е ползвал приживе.

Музеят на ислямската ера е на три етажа, с богати колекции от текстил, керамични съдове, платна с калиграфски текстове, различни произведения на изкуството от ислямската епоха.

30
Солният мъж в Националния исторически музей
31
Националният исторически музей
32
Националният исторически музей
33
Националният исторически музей
34
Националният исторически музей
35
Националният исторически музей

Вече е ранният следобед, жегата ни е напекла сериозно и имаме нужда от малко почивка, преди да продължим с обиколката. Харесваме малък ресторант и спираме за обяд в него. Храната е много вкусна, но учудващо за мен, почти всяко ястие се сервира с ориз с подправки. Разбира се, не пропускаме и любимия ни айран с мента (джоджен).

36

37

38

След като хапваме, продължаваме към двореца Саадабад, който в момента също е музей. Построен е в началото на 20-ти век и включва музеи, галерии, улици, както и над 180 хектара гора. През 20-те години на 20 век в двореца Саадабад живее шах Реза Пахлави, а през 1970 г. се настанява синът му Мохаммад Реза Пахлави. След Ислямската революция от 1979 г. дворецът е превърнат в музей.

Един от дворците в комплекса е на майката на шаха. Той е затворен за посетители и се използва като резиденция за чуждестранните делегати, които са на официални посещения в Иран.

На 8 юли 1937 г. в двореца Саадабад е подписан известният Саадабатски пакт, чрез който се създава Близкоизточната Антанта – политически блок, включващ Иран, Ирак, Афганистан и Турция.

В момента в непосредствена близост до комплекса се намира настоящата резиденция на президента на Иран.

39
Поляни в двореца Саадабад
40
Вход на една от сградите в комплекса Саадабад
41
Туристи на пикник в двореца Саадабад
42
Кола и мотор от пътешествията на шаха
43
Една от многото трапезарии в двореца, където шахът е посрещал гостите си, често известни холивудски звезди

Обиколката за деня е към края си. На връщане към хотела минаваме през внушителната кула Азади – един от символите на иранската столица. Името Азади означава свобода. Кулата е построена през 1973 г. по случай 2500-годишнина на Персийската империя.

44
Кулата Азади

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.