История за една книга или как станах египтолог

В началото на книгата, на известния пазар в Кайро Хан ал-Халили, продавач в магазин за антики подарява на героинята пътеводител на Египет от 1929 г. на издателя Бедекер. От този момент нататък, където и да отиде в Египет, Ерика прави справка с този пътеводител. Дотогава не бях чувала за Бедекер, но благодарение на книгата и любопитството ми, установих, че Карл Бедекер е известен немски издател, основал през 1827 г. в град Кобленц издателство за пътеводители на различни градове и страни, което се е превърнало в еталон за качество на туристически пътеводители. Успях да намеря от канадски сайт за антикварни книги точно такъв пътеводител за Египет от 1929 г. Той е като произведение на изкуството, подвързан с червени кожени корици, изкусно зашит, със златни нишки по ръбовете на страниците и въпреки че е изключително малък и лек, за всеки обект има сгънати и залепени подробни планове и карти. Когато пристигна и го отворих, не можех да повярвам, че държа книга, направена преди толкова години. Мирисът на страниците, запазеният ѝ вид, цветовете на корицата и на картите вътре – всичко беше така, както съм си представяла, че една стара книга изглежда. На някои от страниците има записки и подчертавания, през колко ли и какви пътешественици е преминала през годините, преди да пристигне при мен?!

Темата на магистърската теза, която защитих, беше свързана със Сети I – фараонът от 19-та династия, за когото се разказва в книгата. Един ден реших да напиша писмо на Робин Кук и просто да споделя, че книгата му ме е запалила по египтологията. Намерих лесно адреса и му написах писмо на ръка, в което му разказах как книгата му ме е запалила по египтологията, как съм си намерила същия стар пътеводител на Бедекер, как магистърската ми теза е свързана с фараона Сети I, около когото се заплита цялата история в книгата. Смятам, че на всеки писател би му станало приятно да получи подобно писмо от читател. Какво бе изумлението ми, когато след съвсем кратко време получих писмо по пощата от него, също написано на ръка. В писмото Робин Кук ми пише, че се е развълнувал изключително много, че книгата му е изиграла роля във втората ми кариера и споделя, че е написал „Сфинкс“, защото самият той е искал да стане египтолог😊. Разказва ми, че през 1963 г. е прекарал седмица в България и е обикалял из планините с мотор. Обаче се оказало, че картата му е грешна, загубил се, свършил му бензинът и някак стигнал до близкия град. Там случайно се запознал с ръководителя на катедрата по френски в Софийския университет, който знаел малко немски, и на комбинация от английско-френско-немски се разбрали и той му помогнал.

За първи път отидох в Египет като участник в ежегодния пътуващ семинар на студентите от специалността. И установих, че описанията в книгата на селищата, пазарите, конкретни улици, на нощния влак от Кайро до Луксор, съвсем точно отговарят на действителните. През следващите години пътувах до Египет по веднъж или два пъти годишно. Когато започнах докторантура по египтология, ходех на място да правя всички необходими снимки на стели и текстове, които ми трябват за дисертацията. Най-дългият ми престой е през лятото на 2010 г. когато прекарах два месеца в Кайро.

Ето така станах египтолог😊. Понякога съвсем обикновено на пръв поглед нещо, като приятна криминална книга, може да се превърне в нещо значимо.

С тази книга сякаш се отключи вярата ми в това, че стига да си здрав, всичко е възможно и човек трябва да следва мечтите си. След като изживях приключението с изучаването и дипломирането като египтолог, започнах да пътувам до отдавна мечтани места, да изкачвам върхове, завърших още едно образование – ориенталистика с арабски език. Когато нещо се прави с ентусиазъм, любопитство и много любов, се превръща в голямо и незабравимо приключение. Ученето се превръща в приключение, а не в досадно задължение, с цел взимане на някаква диплома. И всъщност целият ни живот е приключение.

Най-ценното нещо, което тази книга донесе в живота ми, е, че учейки египтология, за мен се случиха едни от най-важните срещи в живота ми – открих хора, от които научих много, и които останаха мои приятели и учители за цял живот.