След няколко „градски“ дни в Найроби и околностите отново потегляме по прашните червени пътища. В същия състав сме – аз, Митко, Боги и водачът ни Ерик. Дойде време за „Петнистата земя“ – Масаи Мара. Тръгваме към осем и нещо сутринта от хотела в Накуру, в който нощувахме, и за около 5 часа би трябвало да стигнем.
Масаи Мара получава името си от местните хора, които наричат земята „мара“. Мара означава „петнист“ на маа (това е езикът на масаите). Ако се погледне отвисоко, лесно може да се разбере защо се нарича „петниста земя“ – саваната е нашарена с хиляди бодливи дървета, храсти и техните сенки, както и групи животни, застанали като петна около дърветата.
Резерватът е основан през 1948 г., в момента обхваща територия над 1500 кв. км. Намира се на 270 км от Найроби, в югозападната част на Кения, до границата с Танзания. Явява се като естествено продължение на парка Серенгети в Танзания. Масаи Мара е земята на масаите. През парка преминават две големи реки – Мара и Талек. По бреговете им има акациеви гори.
Животинското разнообразие включва антилопи, жирафи, зебри, слонове, хипопотами, лъвове, леопарди, гепарди, биволи, носорози, маймуни, хиени, крокодили и още много. Птиците са над 500 вида, сред тях лешояди, щрауси, орли, марабу, яребици.
По време на миграциите, от Серенгети в Масаи Мара се преселват хиляди зебри, газели, различни видове антилопи (гну, орикс, импала), слонове, биволи и други животни. Това се случва два пъти годишно – при започване на дъждовете през юни движението е в посока от юг на север, а през октомври животните се връщат отново от север на юг (от Масаи Мара в Серенгети). При преминаване на реките много от тях стават жертви на лъвове, гепарди, хиени, чакали или крокодили. А при честите струпвания и паника някои биват стъпкани от копитата на себеподобните им.
Най-голям интерес за туристите представляват животните от „Голямата петорка“ – слон, лъв, бивол, леопард и носорог.
Ловът е абсолютно забранен в резервата.
Пристигаме за около 5 часа, както и предполагахме. Мястото, на което ще нощуваме, се намира в самия резерват Масаи Мара. Състои се от двайсетина палатки сред дърветата, като във всяка палатка има две помещения, в едното има двойно легло, а в другото помещение се влиза през цип и представлява баня с тоалетна, мивка и душ. За първи път виждам палатка с баня, която дори е по-голяма от помещението с леглото, а на всичкото отгоре е с теракотени плочки. Така че по-точно е да се каже, че сме в просторна баня с палатка към нея☺.
Обядваме набързо и в ранния следобед отиваме на сафари. Прекарваме няколко часа в саваната, правим стотици снимки, изпращаме слънцето с красив оранжев залез и привечер се връщаме обратно в лагера ни.
Вечеряме навън сред дърветата и полъха на африканския вятър. Има няколко пазачи масаи, които обикалят цяла нощ около палатките, тъй като се намираме в самия резерват и сме заобиколени от всякакви животни. Един от масаите пазачи е много горд със зъба от лъв, който носи на верижка на врата си, и постоянно ни го показва.
На другия ден ставаме рано, предстои ни цял ден сафари в Масаи Мара. Взимаме сандвичи, плодове, вода. Макар и рано, слънцето вече започва да припича, нахлупваме шапките и сме по местата си в джипа. След няма и 10 минути вече сме сред стада кафърски биволи, слонове, антилопи, жирафи. Няколко пъти попадаме на големи прайдове лъвове. Много ми е странно, че каквито и животни да доближим, буквално на метър, не бягат и даже изобщо не ни обръщат внимание. Явно не приемат човека като нещо съществено или застрашаващо😊.
Към обяд отиваме към река Мара, спираме под една дебела сянка и вадим сандвичите. Оставаме в джипа. Около нас се разхождат различни птици и колкото и да е изкушаващо да им пуснем по някоя троха, спазваме строгите забрани да не се нарушава естественото биоразнообразие и да не се дава никаква храна на животните или да има каквато и да е друга намеса в живота им. Докато си хапвам, поглеждам леко встрани и виждам няколкометров крокодил, който явно току що е излязъл от реката и се плъзва към храстите. Май изобщо няма да слизаме от джипа в този район. В реката голям брой хипопотами се движат бавно, само ноздрите и ушите им се показват от време на време. Колкото и да изглеждат тромави и тежки, те са едни от най-опасните животни. Докато ги гледаме, Ерик ни разказва как преди няколко месеца е имало смъртен случай с японка, убита от хипопотам, точно на тази река.
Следобед продължаваме с обиколките из резервата и снимките на всякакви птици и животни. Виждаме невероятно красива двойна дъга, а по-късно отново се наслаждаваме на преливащите наситени цветове на залеза.
На връщане минаваме през близкото до палатките ни масайско село. Къщите са направени от изпражненията на домашните животни. Жените са тези, които ги строят, а освен това те поемат и всички други домашни задължения – гледане на деца, готвене, пране. Мъжете имат отговорната задача да се грижат за сигурността на селото и да го опазят от дивите животни. Около къщите има огради от високи преплетени колове, които спират набезите на дивите животни. Масаите имат и кучета, които през деня държат вързани, а вечер пускат.
Прибираме се при палатките. Пазачите ни масаи ни чакат и въпреки че почти не говорят английски, си общуваме и се разбираме без проблем. Купуваме си от тях по едно масайско одеяло, с каквото те ходят заметнати, и ни показват как да си ги вържем. Отново вечеряме навън и по-късно заспиваме сред близките и далечни звуци на нощната африканска савана.
Огледалото на Мира 