Тива – пътешествие из потайностите на древната египетска столица

Днес на мястото на древната египетска столица Тива се намира Луксор. Градът е разделен от реката на източна и западна част. Източната част е гъсто заселена, с множество хотели и магазини и е най-посещавана от туристите.

Най-известните храмове на източния бряг на Луксор са Карнакският (най-големият по площ древен храм в света) и Луксорският, разположен в самия център на града. Луксор е и изходна точка за пътешествия до съседните градове с прекрасно запазени храмове от късния и гръко-римски период – Едфу, Дендера, остров Филе (до Асуан) и други.

Главната ни цел обаче е западният бряг и селището ал-Курна, разположено в подножието на планински връх със същото име. На западния бряг се намират свещените планини, в които преди 3500 години са погребани египетските владетели и техните сановници. На запад от тези планински възвишения са безкрайните пясъчни хълмове на пустинята. За разлика от шумния и пъстър източен бряг с асфалтираните улици, сергии, магазини и файтонджиите, които преследват туристите с предложение за разходка из града, на западния бряг времето сякаш е спряло. Бедните кирпичени къщи на местните са безразборно накацали в подножието на свещената планина. Тук хората се движат бавно, без да бързат за никъде, всичко се случва навреме, без суетене и припряност, с усмивка на лицето. Може да се придвижваш както пеша, така и с такси или с пикапите на местния транспорт, където за цената от 50 пиастра (по-малко от 50 стотинки) можеш да се развяваш на пустинния вятър, стъпил на някое от стъпалата на купето, в случай че то е претъпкано с пътници. А ако човек вече е подразнен от непрестанните пазарлъци и надлъгване за цената на всичко, то на Западния бряг ще остане приятно изненадан от внезапно стихналия интерес към него и парите му. Хотелите на Западния бряг са само няколко, не предлагат лукс, но имат особена атмосфера. В първия момент обстановката в стаята и буботенето на стария климатик могат да те накарат да не разопаковаш багажа си и веднага да потърсиш такси за другия бряг на реката с избора от 4 и 5-звездни хотели, но скоро човек се потапя в очарованието на мястото и не му се тръгва от въпросния хотел, обгърнат от зеленината на малка гора, с избелелите от слънцето тръстикови столове и маси на двора. Привечер от покрива на хотела се разкрива великолепна гледка на залязващото зад Курна (най-високия планински връх в околността) слънце – там, където са погребани египетските царе. Селото притихва, чуват се само познатите шумове – пролайване на куче, рев на магаре, но скоро и те замират в нощта. Със скриването на слънцето подухва лек бриз и разлюлява върховете на околните палми и смокини. Звездите, наблюдавани от покрива на хотела, са огромни и магнетични. Ако като нас решиш да пренощуваш на покрива в летните жеги, докато се унасяш, ще чуваш мюезините из долината, които извисяват протяжно глас за нощната молитва. Първо запява един, после друг отговаря като ехо и мелодията се понася над заспалата долина, а съзнанието ти също полита като джин в нощта някъде там из пустинята.

На Западния бряг са разположени заупокойните храмове на египетските царе от Новото царство (от средата до края на второто хил. пр. Хр.). Туристите най-често посещават за няколко часа храма на царицата Хетшепсут в местността Деир ал-Бахри, но има още много и не по-малко интересни паметници на египетската архитектура.

Храмът на Рамзес III в Мединет Абу е най-добре запазеният храм на Западния бряг и един от най-добре съхранените египетски храмове въобще. Дворовете, каменните статуи на царя изглеждат така, както и преди повече от три хилядолетия, когато този храм е строен. На много места дори цветовете на релефите са запазени и ни позволяват да си представим храма в цялото му великолепие. Туристите често остават с погрешно впечатление за египетските храмове, наблюдавайки голите, пожълтели от времето камъни. Някога тези храмове са били изпъстрени с цветни релефи в синьо, зелено, червено, бяло, украсени със златна обшивка и порти от кедрово дърво. На фона на яркосиньото небе и пясъка на пустинята, храмовете са били ярка палитра от цветове, а златните порти и обшивки наистина са внушавали с блясъка си, че това е дом на слънцето, където духът на царя се е слял със слънчевата природа. Храмът в Мединет Абу е останал встрани от потока с туристи и може да бъде разглеждан на спокойствие, без всякакво чуждо присъствие. В допълнение към това, гледката от хотела, в който сме отседнали, ни дава възможност да наблюдаваме портите му. Когато вечер прожекторите осветят пилоните на храма, искрящите в оранжево каменни кули се открояват величествено на фона на тъмносиньото небе.

Други интересни храмове също са посещавани малко – Рамесеума с огромните статуи на Рамзес II, както и храмът на Сети I в Курна. Пилоните (външните кули около портала на храма) в Рамесеума съдържат проход, по който може да се изкатериш до върха им и да погледнеш храма отвисоко. Из двора на храма лежат останките от каменните статуи на Рамзес. Тук може да се поседне върху крака на царя или да се застане до ръцете му, които „прегръщат“ бащински. Размерите на дланта на царската статуя са с човешки ръст.

Храмът на Сети I в Курна е почти непознат на посетителите на Луксор. Когато ние изучаваме релефите на храма и смисъла на разположението им в различните помещения, единственото човешко присъствие във величествената постройка е войник от охраната, седнал в една от залите на сянка, който пее тъжна арабска песен.

Заупокойните храмове някога са били около 20, но днес от другите, по-незначителни, са запазени само руини. С изненада разбираме след три дни престой, че каменният под до двора на хотела е всъщност част от заупокойния храм на везира Аменхотеп, сина на Хапу – египетски архитект, построил великолепния храм на царя Аменхотеп III и по-късно обожествен за изключителните си дела. Какви ли находки крие пясъчната могила от другата страна на пътя, която местните са превърнали в бунище? Под нея трябва да са разположени основните помещения на този храм. Някои от храмовете се проучват в момента и на много места могат да се видят огражденията на разкопките, които би трябвало да спрат любопитните жители. „Би трябвало“, защото за тези местни жители ограбването на гробници е поминък от столетия и едва ли има начин тази древна традиция да бъде прекъсната.

Селището ал-Курна е израснало около стотиците гробници на велможите, погребвани в подножието на свещената планина. Най-старите жители на Курна са живели в тези гробници. И днес може да се озовеш в някое от помещенията на гробница, строена преди хилядолетия, в което се гледа арабска телевизия и загърнати в галабии (традиционните арабски дрехи) египтяни пият чай. Много от килерите на тези жилища, използвани като естествен „хладилник“, са всъщност камери в древни гробници. В други помещения се държат кози или магарета – характерна гледка за района. Затова и не е чудно, че търсенето на съкровища може да започне и от пода на собственото жилище. Дори децата в Курна предлагат фалшификати, а не рядко сред тях има и ценни находки. Тук може да се зърне лицето на някой от наследниците на известните грабители на гробници от фамилията ар-Расул – открили преди повече от век хранилището с царските мумии в Деир ал-Бахри. Дни наред обикаляме из Курна в търсене на определени гробници. За съжаление по-голямата част от тях са недостъпни. Общото им количество е около 450, но има данни, че реалният им брой е в пъти по-голям. Много от тях така и не са открити. Местните власти от десетилетия се опитват да преместят жителите на Курна в новостроящите се край реката селища. Засега безуспешно. Гробниците са изрисувани със стенописи, които съдържат ценна информация за изследването на египетската религия. За съжаление учените все още не разполагат с публикациите на всички гробници, много от паметниците не са издавани, не са заснети и документирани, а в същото време буквално се рушат пред очите ни. В шахта на една гробница виждаме мумията на собственика, а върху нея бутилки от кóла и всякакви боклуци.

Имаме късмет и успяваме да се спуснем в гробната камера на гробницата на Рамосе (влиятелен сановник по времето на вече споменатия Аменхотеп III). Главата на мумията е отделена от трупа, от тялото са останали само кости, но пък косата е добре запазена. При спускане в подземията на една гробница, количеството кислород във въздуха е толкова малко, че почти веднага човек се изпотява, а докато се добере до изхода е полепнал с фин варовиков прах.

Макар и място на стотици гробници, Западният бряг се свързва главно с Долината на царете (уади ал-мулюк), мястото на царските гробници, където Хауърд Картър прави най-знаменитото откритие в археологията – гробницата на Тутанхамон (името на царя, означаващо „Живия образ на Амон“ често се изписва погрешно на български като Тутанкамон). Туристите обикновено пропътуват разстоянието до долината по шосе, което заобикаля планинските възвишения. Този маршрут е 8-10 километра и обикновено се изминава с превозно средство. Уважаващите себе си пътешественици, като нас😊, могат да пресекат пеша билото на планината и да се спуснат в Долината на царете от другата страна на хълма, точно зад храма на царицата Хатшепсут. Пътеката през планината започва от селището Деир ал-Медина, в което са живели строителите на царските гробници. Това селище е прекрасно запазено, както и гробниците на жителите му. Рисуваните гробници на Пашеду, Сеннеджем и Инхерхау са сред най-красивите известни днес гробници със стенописи. Работниците от селището всеки ден са поемали през планината до Долината на царете, където са извършвали всички строителни работи по царската гробница. Ако се тръгне рано сутрин, когато убийственото южно слънце е още ниско, може да се извърви пътят, който древните майстори-строители са изминавали до Долината. Гледката от върха на планината е зашеметяваща. Като сребриста лента се вижда Великата река, окъпана в зеленината на палмовите гори и засети земеделски площи. Пътеката минава високо над храма на царицата Хатшепсут. Древните египтяни вярват, че планината е обитавана от богинята Меретсегер („Обичаща мълчанието“). И наистина, сред тишината на пустинята, където единственият звук е вятърът, процеждащ се между изветрените варовикови образувания, присъствието на тази богиня се усеща.

Царските гробници в Долината са 63. Голяма част са отворени за посещение. Освен тях има и две царски гробници в Западната долина – ръкав, встрани от Долината на царете. Там са погребани Аменхотеп III и Ейе – приемникът на Тутанхамон. Тези две гробници са рядко посещавани, защото са доста отдалечени от другите.

Особено интересна е гробницата на Тутмос III. За да се добере човек до нея, трябва да се изкачи в процеп между скалните образувания, а после да се спуска близо 100 метра навътре в недрата на планината, за да се озове в погребалната камера, изрисувана като карта на отвъдното (дуат на египетски). Тази свещена книга-карта е толкова тайно учение, че е рисувана само в гробницата на царя и най-близките му. Днес случайно попадналият там турист едва ли си дава сметка, че се е озовал в хранилището на тайните за това какво представлява светът и как се постига безсмъртието, хранилище на знания, до които са имали достъп малцина.

Вечерите след уморителен преход, скитане из странни места и ежедневни срещи с хора, с които завързвате приятелство, без дори да запомните как се казват, често завършват с наргиле (шиша) в сенките на някоя градина. Ароматът му и лекото замайване след първите вдишвания отпускат в състояние на ориенталско безвремие. Тогава сред мислите изплува разбирането, че познанието за Египет винаги се изплъзва. За този Египет, който често остава извън полезрението на посетителите, не може да се разкаже като се опишат паметниците на древността – обектите са безброй и винаги се оказва, че има нещо, което не си видял и усетил, нито може да се разкаже чрез описанието на местната култура и колорит. Жадуваш за нови приключения и искаш отново да се потопиш в магията на древната земя на фараоните. Една земя, която може да почустваш и като свой дом, където винаги ще искаш да се върнеш.