За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през XIX век са разкопани и почистени, за да блеснат в цялото си великолепие.
Сред храмовете, строени по времето на Птолемеите (царете от династията, наследници на Александър Велики) и на римските императори, могат да се изброят тези на остров Филе, Ком Омбо, Едфу, Есна и Дендера. С право тези храмове могат да бъдат наречени перлите на гръко-римския Египет.
Храмът в Дендера е един от най-впечатляващите храмове на късния Египет. Той е разположен на около 70 км на север от днешен Луксор и е най-северно разположеният храм от тази поредица. Съвременното арабско име – Дендера, идва от гръцкото Тентирис (на късноегипетски – Тантере), докато в древността градът се нарича Иунет. Храмът е разположен в пустинята на около 3 км от река Нил, на западния бряг, в една от големите извивки на реката. До него се стига както от Кена (административния център на областта) с кораб по Нил, така и от Луксор, където може да се наеме микробус или такси в центъра на града. Неудобството е, че се тръгва рано сутрин, защото всички превозни средства се охраняват от конвой, който отива и се завръща в точно определен час. Цялото пътешествие е около пет часа, а храмът е отворен за посещение от 8 ч. до 16 ч. през зимата и до 17 ч. през лятото. Фиксираните часове и маршрути могат да натъжат онези посетители на храма, които искат да останат за по-дълго и да попият атмосферата на мястото така, както Шамполион (човекът, който разчита йероглифното писмо на древните египтяни) го прави през 1828-9 г., когато посещава този храм. Неговата експедиция престоява там седмица и нощува във вътрешността на храма. Можем да си представим шумното веселие край лагерния огън, който хвърля отблясъци по тайнствените релефи, и опиянението на компанията от срещата с магията на това място.
Храмът в Дендера е посветен на богинята Хатхор. Името означава „дом на Хор”, а Хор е царят и небесното божество, т.е. богинята е образ на небето. За египтяните женското начало е свързано с небето, а не със земята, както сме приучени да мислим с понятията на индоевропейските представи. След смъртта си мъртвият се ражда повторно в утробата на небето за нов живот. Хатхор е също и богиня на любовта, музиката и веселието. Тя се изобразява като жена с кравешки уши и рога или като крава, а лицето ѝ често краси музикалните инструменти – систри. В своя разрушителен и наказващ аспект богинята се нарича Сахмет (Силната) и се изобразява като женско същество с глава на лъвица. А небесната богиня като майка и закрилница се отъждествява с Изида. Трябва да се уточни, че египетските божества не са строго фиксирани персонажи, древните египтяни вярват, че божествената сила може да се изяви в различни форми и по различен начин. Така различни аспекти на една и съща божествена сила се наричат с различни имена – Хатхор, Изида, Сахмет. Те са както отделни богини, така и имената на една и съща небесна сила в различното си проявление. Съпруг на Хатхор е Хор (или Хор-ур), а техният син се нарича Ихи. Ежегодно, по време на главния празник на храма, статуята на Хор се пренася от главния храм на бога в Едфу (на около 200 км на юг), за да участва в мистериите на храма, свързани със зачеването и раждането на божествения син Ихи.
Основната част на храма, запазена до днес, е изградена за период от около 250 години – от 125 г. пр.н.е. по времето на Птолемей IX Евергет (Благодетел) до времето на римския император Траян (98-117 г. сл.н.е.). По стените на храма могат да се видят лицата на Клеопатра VII и синът ѝ Цезарион, на Нерон и Тиберий. По-ранната запазена постройка на територията на храма е от времето на Нектанебо II – последният египетски фараон (360-343 г. пр.н.е.), издигната преди завоеванията на Александър Велики. Това е специално светилище, посветено на празниците за раждането на царя. Тези постройки са наречени от коптите (египтяните християни) „мамиси” – място на раждането, родилна зала. В тях царят повтаря цикъла на своето възраждане в образа си на Ихи – синът на богинята майка Изида.
На територията на Дендера са известни и по-древни постройки – от времето на бляскавата 18-та династия, както и поредица от светилища от времето на царя Пепи I (ок. 2250 г. пр.н.е.). Твърди се, че този египетски цар издига храма отново на мястото на древен храм, строен от „последователите на Хор” – управници на Египет до времето на първия летописен цар, т.е. последните столетия на IV хил. пр.н.е. С това историята на Дендерския храм се губи в хилядолетията. На същото свещено място по-късно гърци и римляни издигат „санаториум”. Това е постройка, вдясно от двора на храма, приютяваща поклонници, търсещи изцеление от богинята или вещ сън, които могат да пренощуват на територията на храма. Столетия след това между римските мамиси и светилището на Нектанебо II е построена християнска базилика. Тази базилика е една от най-ранните християнски черкви на територията на Египет. Така историята на това свещено място може да се проследи за период от почти четири хилядолетия.
Повечето египетски храмове имат свещено езеро и храмът в Дендера не прави изключение. В свещеното езеро жреците се очистват за ежедневните ритуали в храма, а понякога в езерото плава свещената ладия със статуята на бога. Поклонниците могат да се изкъпят във водите на езерото, търсейки изцеление или божествена закрила. Свещеното езеро на Дендера е разположено в задната, южна част на храмовия комплекс. По дъното на пресъхналия басейн са израснали палми и днес на мястото на изкуственото езеро виждаме палмова горичка.
В храма на Дендера могат да се посетят криптите с техните изящни релефи, както и таванът на храма. Някога в криптите се погребват мумиите на свещените крави – въплъщение на богинята. Днес тези мумии не са оцелели. Релефите на криптите са особено добре изпълнени върху варовикови плочи и съдържат магически сцени и образи, свързани с раждането на света. Някога достъпът до тези крипти е строго ограничаван.
До тавана на храма водят проходи, разположени встрани от главните помещения, които извеждат на върха на храма. Проходите са изпъстрени с изображенията на процесията, която изнася статуята на богинята на покрива, за да бъде огрята от слънчевите лъчи. Вярва се, че така божествената същност (ба на древноегипетски) се слива със свещеното изображение, а лъчите на слънцето са трансмисията, по която тази енергия прекосява световете. На тавана са издигнати и светилища в чест на Озирис – образът на мъртвия и възкръсващ за нов живот в отвъдното цар.
През зимата (от октомври до март) храмът се посещава от многобройни туристически групи, които се изсипват с всеки конвой от десетките рейсове и автомобили. Тълпата от разноезични туристи, които снимат и се разхождат навсякъде, и арабските им гидове, надвикващи се помежду си, за да привлекат вниманието, създават усещането за туристически обект и дистанцират. Ако обаче храмът се посети през лятото, човек може да се окаже единствен и мълчалив посетител и да се потопи в магията, което това място все още излъчва.
Храмът в Дендера, както и другите египетски храмове, не се е спасил от разрушенията на времето. Първите християни изчукват изображенията на телата на египетските божества, може би поради древната представа, че изображенията на телата, всъщност са „врата”, през която божествената същност прониква в човешкия свят, т.е. се въплътява. По-късно релефи от храма са плячкосвани от пътешественици и колекционери.
За голямо съжаление храмът в Дендера е свързан и с едни от най-големите кражби на египетски артефакти. През 20-те години на XIX век, френският генерал Луи Шарл Антоан Дезекс, който по това време заема високо положение като Наполеонов управител на Горен Египет, лично насочва вниманието на известния навсякъде по света безкрупулен търговец на произведения на изкуството и прословут колекционер на антики Солние, към едно от най-ценните произведения на Древен Египет – прочутия астрономически зодиак в храма на Хатхор в Дендера. Намира се на плоския покрив в параклис на мистериите в покривния свод. Зодиакът в Дендера трябва да се разглежда като описание на небето по време на определена епоха от миналото. Представлява голям кръг, осеян с изображения на животински, човешки и божествени фигури, издялани в глобус и заобиколени от дванайсетте знака на зодиака. Символиката се завършва от фигурите на дванайсет различни богове и богини, които с разперени ръце са разпределени около глобуса. По този начин е изобразена цялата вселена с безкрайното ѝ движение.
Оттогава в светилището на Озирис на плоския покрив на храма на Хатхор в Дендера може да се види само гипсова отливка на каменната небесна карта, а оригиналният зодиак и до днес се намира в парижкия Лувър.
Още една кражба от такива големи мащаби е извършена в Дендера сравнително неотдавна – през 1973 година, явно със знанието на властите. Буквално пред очите им непознати извършители плячкосват няколко от дванайсетте подземни камери в храма на Хатхор, изнасят извън страната незаменим културен материал и при това разчитат на благоразположението на официалните власти, които не предприемат нищо, за да заловят извършителите. Незаменими и безценни релефи изчезват завинаги. Оттогава единайсет от дванайсетте крипти в Дендера са затворени за посетители. Намиращите се в най-долния етаж са зле повредени от проникващите подпочвени води, но онези в по-горните са увредени от човешка ръка.
Няма съмнение, че подобна кражба е замислена отдавна и продължава с месеци, каменните плочи с размери от квадратен метър не могат да бъдат свалени от стените лесно. Пренасянето им със сигурност трябва да е прикрито и потушено от официална страна. Няма реакция от страна на властите, дори когато е получена официална информация от директор на немски музей, че релефна плоча от Дендера се появява на международния пазар на произведения на изкуствата и се предлага за продан. Резултатът е, че повече от петнайсет прекрасни релефни фрагмента са откраднати от Дендера и на по-късен етап отново се озовават в архивите на Лувъра.
Огледалото на Мира 