Директният полет от София до Кайро е само около два часа и половина, но за това време близо пет хилядолетия между съвременната цивилизация и тази на древните египтяни изчезват и човек се озовава там, където паметниците на древната култура не престават да въздействат със съвършенството си. Само крачка встрани от традиционните маршрути и шумните тълпи с туристи, от движението на рейсове, микробуси и автомобили, от продавачите на сувенири, които един през друг говорят, ръкомахат и навират стоката си в лицата на туристите, Египет е нещо съвсем различно. Той е онова място, където човек се чувства като у дома си, където чувства, че по някакъв начин винаги е бил, и където е сигурен, че отново ще се връща.
Заедно с предградията, населението на Кайро е близо 20 млн. души. Това го прави най-големият град в Близкия изток и Африка. Град, наричан „съкровището на Ориента“, където се срещат култури и религии, и където шарените пазари, тесните улици с кирпичени сгради и бедността съжителстват с огромните булеварди, луксозните хотели, банките и неспирния поток от автомобили. Сред първите впечатления на чужденеца, попаднал в този световъртеж, е звукът на клаксоните на преминаващите коли, който се чува навсякъде и денонощно. Другото характерно нещо е въздухът – гъст и лепкав, през лятото – горещ като от фурна, с аромата на арабска кухня и наргиле, примесен с уханието на източни парфюми и плодове, които се продават навсякъде.
Едно от съкровищата на този космополитен град безспорно е Каирският музей. Човек може да обикаля цял ден из претъпканите с предмети зали, без да успее да види всичко, а експозицията съдържа по-малко от една трета от фондовете на музея. В подземията има зали, които дори са останали „забравени“ от уредниците и не са нанесени на плановете на сградата. Проходи, закрити от сандъците с находки, са оставили много от тези помещения недостъпни и не е рядкост някои от древните паметници да бъдат отново открити след десетилетия, този път в прашните хранилища на музея. Изобилието от антики е такова, че оставаш с впечатление, че много от ценностите на музея са временно натрупани някъде поради липса на място. В някои от залите с папируси може да се види как безценните документи на времето са посипани с мазилка и прах или да се открият редки магически папируси, изложени по стените между етажите на сградата като евтина украса.
Особен интерес в музея предизвиква залата с мумиите на египетските царе. С любопитство посетителите разглеждат запазените коси или нокти на ръцете и краката на Рамзес II, възнесъл се на небето преди малко повече от 3200 години. В залата, за която се купуват отделни билети, са някои от съхраняваните в музея тела на египетските фараони, царици и принцове. Цялата история на Египет в епохата на Новото царство е пред очите. Погледът преминава по редиците от тела и за миг могат да се проследят възходите и паденията на египетската история. Ето – Сети, могъщ воин с волеви черти, а до него – внукът му Мернептах, с подпухнало лице, може би от болест. До тях е бащата на Мернептах и син на Сети – великият Рамзес, достигнал пределна възраст при 67-годишното си управление. Историята е изписана по лицата на древните владетели – впечатление, което не може да се придобие при заниманията с никоя друга история на древността.
Мумифицираните тела на царете са запазени от египетските жреци в няколко тайни хранилища. Когато в Египет нахлуват чужди нашественици, жреците преместват мумиите на своите царе от гробниците им с цел да ги опазят и така телата на владетелите са събрани в една гробница-скривалище в Дейр ел-Бахри, местност близо до Долината на царете. Друга част от царските мумии в древността е отнесена в гробницата на царя Аменхотеп II. Впоследствие местоположението на тези тайни хранилища е забравено и едва в края на XIX век трима братя от фамилията Расул откриват случайно тайника в Дейр ел-Бахри. Скоро находката става известна и на служителите на египетската служба за древности. За да възпрепятства крадците на гробници, уредникът от Каирския музей Емил Бругш пренася мумиите на царете от Тива в Кайро. Докато телата на древните египетски царе пътуват с кораб към Кайро, местните жители ги изпращат в траур, жените ридаят и посипват главите си с пепел, така както се случвало преди хилядолетия. Двадесет години по-късно е открита и гробницата на Аменхотеп II, съдържаща останалите запазени мумии. Така, като по-чудо, телата на почти всички владетели от епохата на Новото царство се оказват запазени и днес могат да се видят почти всички владетели от средата на второто хилядолетие до неговия край. Единствено мумията на Тутанхамон (името на царя, означаващо „Живия образ на Амон“ често се изписва погрешно на български като Тутанкамон) не е преместена в Каирския музей и лежи в саркофаг в собствената си гробница в Долината на царете.
Очарованието на музея е не само в най-богатата колекция на древноегипетски произведения на изкуството. Сградата, построена през 1902 г., носи у себе си историята на египтологията – дървените каси и витрини, украсата на помещенията, цялата атмосфера те кара да се почувстваш във времето на пионерите на тази наука – Огюст Мариет, Гастон Масперо, Хайнрих Бругш. При залез тъмнорозовият цвят на величествената сграда добива още по-наситен отблясък и музеят изглежда като подпален, когато след изморителното обикаляне из залите се приседне на някоя пейка в градината. Бронзовият паметник на основателя на музея – Огюст Мариет, както и бюстовете на всички директори на музея, се издигат в градината пред сградата, заедно с множество египетски паметници – скулптури, релефи и стели. Затова Каирският музей днес е и музей на египтологията, запечатал най-вълнуващите страници от историята на тази наука. В момента се изгражда нов музеен комплекс извън центъра на града и колекцията от антики ще бъде преместена скоро в новите павилиони, но за хората, съпричастни на всичко това, този факт носи и тъга.
След многомилионния град нашето пътешествие продължава с нощния влак по поречието на Нил, където на около 750 км някога е била разположена древната столица на Египет – Тива. Нощният преход е удобен с това, че се пристига в Луксор рано на другата сутрин и човек разполага с целия ден. Ако пък се пътува с влак през деня, може да се придобие впечатление от цял Египет – малките селища, нивите, палмовите гори, насажданията, прелитащите край реката птици, децата, които махат на преминаващия влак. Когато човек си вземе билет от гарата и се опита да намери своя вагон и място сред лудницата от хора с всевъзможен багаж, които се нахвърлят на вратите на влака, със сигурност няма да забрави за пътуването си😊. Може само да се спомене, че на гишетата на гарата няма надписи на английски и рядко някой от продавачите говори на друг език, освен арабски. Но не трябва да се забравя, че Египет е и страна, в която всеки проблем бързо намира разрешение и всичко, което човек иска да му се случи, става някак от само себе си.
Огледалото на Мира 