Павлов (както го наричаме голяма част от приятелите му, а иначе официално е Димитър Павлов, при това доктор) е мой приятел повече от 15 години. По професия е потомствен доктор-стоматолог. С изключително чувство за хумор, дух и енергия, на които повечето тийнейджъри биха завидели (надали дори и разбрали). Откакто го познавам, не си спомням за случай, в който да е бил в лошо настроение. Мога да изпиша много за общите ни морета, планини, съботно-неделни събирания с повод и без повод във вилата му в Рибарица, както и за паметните купони до зори в къщата му в Бистрица (в чийто приказен двор между другото, всички прекрасни цветя и храсти са засадени, подредени и поддържани изцяло от него), съчетани задължително с песни, танци, китари, а от няколко години – и с гайди. Заедно с прекрасната Оксана са родители на две малки слънца.
От няколко години се запали по фотографията и като на шега за кратко време се превърна в завладяващ фотограф, спечели награди от няколко изложби, конкурси в списания и форуми. Непрекъснато пътешества из близки и далечни страни, въоръжен с фотоапарата си. За себе си казва, че се занимава с „пътешествия в устата и извън нея“, а напоследък се определя като „велик пътешественик с хоби стоматология“.
Павлов е изключително позитивен, интересен и вдъхновяващ. Радвам се, че се съгласи да бъде в моя блог и с голямо удоволствие споделям тук част от прекрасните му снимки от едно от последните му пътешествия, този път до Раджастан, Индия.
снимки: Димитър Павлов
Огледалото на Мира 